|
Индолентен спрямо агресивен неходжкинов лимфом
Класификацията на неходжкиновия лимфом се базира на редица критерии. Един опростен, но валиден подход, е да се приемат две класификации или типове на неходжкиновия лимфом, които помагат на лекарите да вземат решение по отношение индивидуалното лечение на пациента:
- индолентен (наричан също нискостадиен или бавно нарастващ)
- агресивен (наричан също високостадиен или бързо нарастващ)
Индолентните неходжкинови лимфоми нарастват бавно. В началото те често не са придружени от симптоми и това е причина да останат недиагностицирани известно време. Дори след поставяне на диагноза, много от болните не се нуждаят от незабавно лечение, понякога в продължение на месеци или години. Лечението, когато се налага, обикновено е ефективно за намаляване на размера им и дори за изчезването им, което води до период без симптоми или "ремисия", на пациента. Те обаче често рецидивират, или "се възвръщат" и тогава се налага допълнително лечение.
Таблица: разлики между агресивен и индолентен НХЛ
| |
| 40% - 50% |
50% - 60% |
| Бавно |
Бързо |
| Често няма симптоми при диагностициране; диагностицирането в много случаи може да бъде случайно |
Вероятна клинична изява преди диагностициране |
| Понякога не е необходимо да започне незабавно |
Обикновено е необходимо да започне незабавно |
| Добър отговор при лечение, но е много възможна повторна поява на заболяването |
Много добър отговор при лечение; има вероятност за пълно излекуване |
Агресивните неходжкинови лимфоми нарастват по-бързо. При тях вероятността от симптоми е по-голяма, отколкото при индолентните неходжкинови лимфоми, и в повечето случаи изискват незабавно лечение. Въпреки че наименованието "агресивен" звучи плашещо, тези лимфоми често се повлияват много добре от лечение. Фактически, вероятността за пълно излекуване при тях е по-голяма, отколкото при индолентите лимфоми.
Индолентните и агресивните неходжкинови лимфоми могат да бъдат разграничени чрез микроскопско изследване. За целта при всички пациенти трябва да бъдат взети проби от лимфомната тъкан. При повечето пациенти се прави биопсияпри която по хирургичен път се отстранява засегнатият лимфен възел, или част от него. При други, диагнозата може да бъде “случайно” поставена, в рамките на рутинна процедура, като например гастроскопия.
Класифицирането на неходжкиновия лимфом е от особена важност, тъй като лечението при двата класа лимфоми може да бъде много различно.
|