|
Изследвания за определяне стадия на заболяването
Веднъж поставена диагнозата неходжкинов лимфом, е особено важно да се определи стадиятна развитие на лимфома, обикновено в рамките на един от четири стадия (I-IV)(Виж Принципи на стадирането). При определянето на стадия може да се установи:
- Колко са засегнатите групи лимфни възли
- Дали лимфомът е само в лимфните възли или са засегнати и някои други органи
- Дали лимфомът е разположен в гръдния кош или в корема,
или и на двете места.
Биопсията на костен мозък представлява вземане на проба от костен мозък, което може да бъде извършено под местна упойка.
 |
Жизнено важно е да се знае стадият на лимфома преди започване на лечението. Може да изглежда, че лечението се забавя ненужно докато се направят изследванията за определяне на стадия. Правилното лечение обаче зависи от поставяне на правилна диагноза и едно малко забавяне ще бъде многократно наваксано от възможността да се определи най-доброто лечение от самото начало.
Тъй като лекарите, които интерпретират или разчетат резултатите от изследванията, не винаги са тези лекари, които се срещат с пациентите и вземат решения във връзка с лечението, обикновено се налага да се изчака няколко дни, докато резултатите станат известни.
За установяване стадия на неходжкинов лимфом се правят много изследвания, но не всеки пациент трябва да направи всяко едно от тях. Някои от изследванията включват:
- Биопсия на костен мозък
- Рентген, например на гръдния кош или корема
- КТ (СТ) скениране (КТ означава "компютърна томография" или "компютеризирана томография; тези изследвания все още се наричат със старото им име, КАТ, което означава "компютеризирана аксиална томография")
- МРИ скениране (MRI) (магнитно резонансно изображение)
- Ултразвукови изследвания
- Лимфангиограма - изследване, което напоследък не се използва много често, предвид наличието на КТ и МРИ скениране
- Други видове скениране, като галий- и ПЕТ (РЕТ) скениране
- Лумбална пункция
Биопсия на костен мозък
Костният мозък е меката тъкан във вътрешността на костите. Това е мястото на образуване на кръвните клетки и където повечето от кръвните клетки съзряват преди навлизането им в кръвообращението.
Биопсията на костен мозък представлява вземане на проба от костен мозък, което може да бъде извършено под местна упойка. Обикновено пробата се взема от горната част на бедрената кост в поясната област и рядко от гръдната кост.
Биопсията е лека процедура, при която се вземат две проби тъкани с помощта на отделни игли. При първата проба с помощта на фина игла се аспирират течност и клетки, заобикалящи костния мозък, обикновено от бедрената кост, но понякога и от гръдната кост
При втората част от процедурата се използва друга игла за вземане на малка част от самия костен мозък, почти винаги от бедрената кост. Това може да бъде болезнено, затова пациентът може да бъде посъветван от лекаря или сестрата да приема болкоуспокояващи преди действието на местната упойка да започне да отзвучава. Понякога пациентът може да изпитва болка или дискомфорт в рамките на ден-два след биопсията и тогава също се налага приемане на болкоуспокояващи.
Взетият при биопсията костен мозък се изследва микроскопски. По този начин се установява дали в костния мозък има клетки на лимфом.
Повечето рентгенови прегледи не изискват никаква предварителна подготовка, бързи са и отнемат само няколко минути. Полученият образ показва основно костите, но дава информация и за меките тъкани на тялото
 |
Рентгенов преглед
Повечето рентгенови прегледи не изискват никаква предварителна подготовка, бързи са и отнемат само няколко минути. Рентгеновите лъчи минават през тялото и се получава образ. Този образ показва основно костите, но дава информация и за меките тъкани на тялото. Например, рентгенография на гръдния кош може да покаже дали лимфомът е обхванал белите дробове или лимфните възли в гръдния кош.
КТ скениране
КТ скенирането използва рентгенови лъчи и се получават изображения, подобни на рентгеновите. При компютърното скениране обаче се получават образи от различни "пластове" на тялото, които наслагвайки се, образуват ефект на триизмерен образ. Както и при рентгеновия образ, може да се види дали лимфомът обхваща лимфни възли и други органи на тялото. Скенирането не е трудна или болезнена процедура, но е по-продължителна от рентгена (около половин час).
При някои скенирания е необходимо пациентът да не приема храна или вода няколко часа преди процедурата. Някои скенирания изискват инжектиране на вещество, подобно на боя, което се появява на изображението. Пациентът трябва да лежи неподвижно в скенера по време на скенирането.
Магнитно-резонансно скениране
МРИ скенирането, както и КТ скенирането, дава изображения на различни "пластове" на тялото, които обаче се създават от магнитно поле.
 |
МРИ скенирането, както и КТ скенирането, дава изображения на различни "пластове" на тялото, които обаче се създават от магнитно поле. Скенирането може да отнеме около час, като пациентът трябва да лежи неподвижно по време на процедурата. Скенирането е безболезнено, но тъй като скенерът е шумен, се използват запушалки за уши.
Тъй като скенерът е много мощен магнит, трябва да бъдат свалени всички метални аксесоари (например бижута). МРИ скенирането не е подходящо за хора с метални имплантати (например сърдечен монитор, изкуствена става, метален пирон или плочка или хирургичен клипс). Някои пациенти изпитват клаустрофобия вътре в скенера. Важно е това да се изясни преди скенирането, за да могат да бъдат взети съответни мерки.
Ултразвуково скениране
Ултразвуковият скенер произвежда изображения с помощта на звукови вълни, които се отразяват от различните органи и генерират сигнали, които от своя страна се преобразуват в образ от компютър. Преди започване на скенирането върху часта от тялото, която ще бъде скенирана, се намалзва гел. След това по съответната област преминава малко устройство, придвижвано на ръка, което излъчва звуковите вълни, като по време на процедурата пациентът лежи неподвижно. Изследването е безболезнено и отнема само няколко минути.
ПЕТ скениране
AПЕТ или позитрон емисионна томография, е високо чувствителен метод, използващ рентгенови лъчи за откриване на частици, излъчвани от вещества, инжектирани в тялото. Това позволява на лекарите да разграничават "активните" лимфомни клетки, способни да причинят заболяване от неактивните натрупвания на клетки. Затова този метод се използва след прилагане на лечение на неходжкинов лимфом, за да се прецени доколко успешно е било лечението. Този метод не се използва във всички здравни заведения, тъй като изисква скъпа техника.
Лумбална пункция
Лумбалната пункция е начин за определяне дали неходжкиновият лимфом засяга централната нервна система. Това е проста процедура и отнема няколко минути. С помощта на игла през кожата в поясната област се достига до течността, заобикаляща гръбначния мозък. Изтегля се малко количество от тази течност, която се изследва с микроскоп за наличие на лимфомни клетки.
Понякога се използва местна упойка като пациентът трябва да лежи на една страна по време на процедурата. След това пациентът трябва да остане легнал в продължение на един или два часа. Това намалява риска от главоболие, често срещано след лумбална пункция. Ако се появи главоболие, могат да се вземат обезболяващи в продължение на ден-два след процедурата.
|
