|
Джули, възраст 54 години, фризьорка, с две големи деца. Първото є посещение е при личния лекар през 1990 година по повод бучка на шията, която е била подута през последните шест месеца.
"Въпреки че се чувствах добре, не по-различно от нормалното, бях притеснена от тази бучка на шията, която имах вече няколко месеца. В началото мислех, че е в резултат на някаква инфекция, но тя не изчезваше. Когато отидох при личния лекар, той каза, че това е подут лимфен възел и той не може да каже защо подуването не преминава. Изпрати ме за консултация при хирург, специалист по уши, нос, гърло към местната болница"
"Хирургът взе биопсия oот бучката, като взе клетки с игла за микроскопско изследване.Когато няколко седмици по-късно дойдоха резултатите, той ми каза, че те показват, че имам неходжкинов лимфом, и че трябва да се срещна с хематолог за повече изследвания. Преди това не бях чувала за това заболяване и той ми обясни, че това е вид рак на имунната система. Въпреки че бях доста изплашена, хирургът ми обясни, че тъй като освен бучката на шията все още нямам други симптоми, не се намирам в непосредствена опасност и трябва да изчакам заключението на хематолога."
"След около две седмици получих час за консултация с хематолог в специализирана болница на известно разстояние. Когато отидох там, бях много нервна, но лекарят разговаря с мен за начина, по който се чувствам и за подутия лимфен възел на шията ми. Той ми обясни, че трябва да ми се направят серия тестове, за да се потвърди че имам неходжкинов лимфом, да се види колко е активен и до каква степен се е разпространил в организма. Беше ми направен КТ скенер на тялото, биопсия на костен мозък, която беше малко неприятна и лактат дехидрогеназа кръвен тест".
'Когато отново отидох в болницата няколко седмици по-късно, той каза, че резултатите показват, че имам стадий I индолентен
фоликуларен неходжкинов лимфом, което е бавно развиваща се форма на заболяването. Каза, че добрата новина е, че е засегнат само един лимфен възел, и че нямам В-симптоми. Затова предложи провеждането на радиотерапияза лечение на подутия лимфен възел на шията. Тъй като бях чувала толкова истории за прилошаване и опадане на косата при радиотерапия, бях особено притеснена, какво ще се случи. Но лекарят ми обясни, че тъй като ще ми се прави радиотерапия само на шията, не трябва да ми прилошава, въпреки че може да загубя малко коса около мястото на облъчване.
В края на краищата не получих никакви съществени странични ефекти, освен че се чувствах малко изморена, а бучката на врата ми изчезна напълно. След контролен преглед няколко седмици по-късно хематологът ми каза, че трябва да ходя за КТ скенер на всеки шест месеца, за да е сигурно, че неходжкиновия лимфом не е рецидивирал
Прегледите на скенер показваха, че нищо не се променило, но през 1994 година, в интервала между два прегледа, отново открих бучка на шията си, затова се обадих в специализираната болница и ми беше казано да се явя по-рано за прегледа на скенер. Същевременно отново ми беше взета биопсия на костен мозък и беше направен лактат дехидрогеназа тест. Когато отново се срещнах с хематолога, той ми каза че са открили възпалени лимфни възли в гръдния коши подмишничната ямка, както и на шията, което ме притесни сериозно, въпреки че той каза, че болестта не е засегнала костния мозък.
Обсъдихме лечението, което тряваше да проведа, и лекарят каза, че тъй като ми е правена радиотерапия на шията, а сега са засегнати други лимфни възли, не може да се приложи същото лечение. Затова ми предложи химиотерапия и бях лекувана с chlorambucil в продължение на следващите шест месеца. От химиотерапията ми прилошаваше, но бях късметлийка и в действителност нямах други странични ефекти. По средата на лечението, след три месеца, ми беше направен нов КТ скенер, който показа, че химиотерапията има частичен успех, и тъй като все още се чувствах добре, лекарят каза че мога да продължавам както обикновено.
Ефектът от химиотерапията продължи две години, но след това забелязах, че слабея, тъй като нямах апетит и един от рутинните КТ прегледи показа, че лимфните възли, които бяха възпалени преди, са започнали отново да нарастват. Хематологът предложи отново лечение с chlorambucil, но този път със стероида prednisolone, за да се спре растежът на лимфните възли. Въпреки, че възлите не намаляха, те спряха да нарастват и апетитът ми започна да се възвръща.
Лекарят каза, че може да ми назначи химиотерапия следващата година, за да се опита да контролира неходжкиновия лимфом, и тъй като все още се чувствах добре, съпругът ми и аз решихме да отидем на екскурзия в Америка, тъй като винаги съм искала да отида там.
Няколко месеца по-късно, след връщането ми през 1997 година, се върнах в специализираната болница, където решиха да ми назначат комбинация от две химиотерапевтични следства - cyclophosphamide и vincristine - и отново prednisolone, или CVР. Този път чувствах изтръпване в ръцете и краката, но нямах никакви други странични ефекти. Това имаше ефект за известно време, но през 1999 година състоянието ми се влоши. КТ скенирането показа, че имах възпалени лимфни възли в корема, както и в шията, гръдния кош и подмишниците. LDH тестът показа повишени нива, въпреки че костният мозък не беше засегнат. Лекарите казаха, че заболяването е в стадий III.
Въпреки че бях много уплашена какво ще се случи, лекарите ми казаха, че са установили големи количества белтък, наречен CD20 по повърхността на лимфоцитите във възпалените лимфни възли. Това означавало, че могат да опитат ново лечение, наречено rituximab, което представлява моноклонално антитяло , което селективно атакува клетките, които имат белтък CD20 по повърхността. Бях много облекчена и в продължение на месец ми прилагаха rituximab, чрез инфузии, продължаващи по няколко часа всяка седмица. За да се даде възможност на лечението да подейства, изчаках за контролния КТ скенер три месеца, който показа много добра частична ремисия.
Чувствах се наистина добре и живеех почти напълно нормален живот, като ходех на КТ прегледи на всеки шест месеца, за да се уверя, че неходжкиновия лимфом не рецидивира. През 2002, един от рутинните прегледи на скенер показа леко влошаване, въпреки че не се чувствах по-различно от обикновено. За по-голяма сигурност ми беше приложен още един курс rituximab и сега се чувствам добре и се надявам, че ремисията ми ще е продължителна.
Споделете Вашата история на Lymphoma-net.org
Споделете Вашата история с другите на Lymphoma-net.org
|
