|
Дейвид, възраст 60 години, университетски професор по история, живее сам.През 1999 година отива на преглед при личния си лекар във връзка с бучка под мишницата.
Въпреки че не съм особено притеснителен човек, бях малко разтревожен, когато един ден при вземане на душ, открих бучка под мишницата си. Тъй като нещата изглеждаха нормални, реших да не се притеснявам излишно, но отидох при личния си лекар, за да се убедя че всичко е наред.
Лекарят ме попита откога имам бучката под мишницата, и въпреки че я бях открил наскоро, не можех да отговоря точно. Той обясни, че това е възпален лимфен възел и тъй като иначе се чувствах добре, предложи да се консултирам със специалист по обща хирургия в болницата, който да вземе биопсия от бучката, за да разбере причината.
Хирургът обясни, че причина за бучката могат да бъдат редица неща, и ми каза да се върна след няколко седмици, когато ще бъдат готови резултатите от биопсията. Тъй като се чувствех добре, не бях истински притеснен, но лабораторните изследвания показаха, че имам неходжкинов лимфом. Не знаех какво означава това, тъй като не познавах никой с това заболяване. Но хирургът ме увери, че има много начини за лечение на неходжкинов лимфом и ме насочи към онколог в същато болница.
Когато отново отидох в болницата за консултация с онколога, тя ме попита как се чувствам и дали дрехите ми стават добре. Тогава си помислих - странен въпрос, но осъзнах, че през последните няколко месеца постоянно губя тегло, тъй като нямам апетит. Направиха ми редица изследвания, включващи КТ скенер,биопсия на костен мозък и лактат дехидрогеназа тест.
Резултатите, които бяха готови при следващото ми посещение две седмици по-късно, показаха че имам активен неходжкинов лимфом, с възпалени лимфни възли под мишницата, в гръдния кош и корема. Тъй като костният мозък също беше засегнат, онкологът ми каза, че имам IV стадий на индолентен фоликуларен неходжкинов лимфом и се нуждая от незабавно лечение.
През следващите шест месеца ми баха направени шест курса на химиотерапия. По средата на лечението беше направен КТ скенер, който показа частично повлияване. И което е по-важно, започнах да възвръщам апетита си и се чувствах по-енергичен. Тогава разбрах, че съм се чувствал много изморен по времето на първото ми посещение при лекаря, което мислех, че се дължи на това, че работя много и че току що бях навършил 60 години.
Онкологът ми каза, че се нуждая от КТ скенер на всеки шест месеца, за да бъдем сигурни, че лимфомът не рецидивира. Прегледите показваха, че въпреки че възпалените лимфни възли не са изчезнали, те не са нарастнали и са стабилни. Тогава, през 2002, в периода между два контролни прегледа, изведнъж рязко отслабнах, започнах да се изпотявам нощно време, коремът ми се поду и панталонът ми стана тесен в кръста.
Отново се свързах с онкологичния екип и ми бяха направени отново КТ скенер, биопсия на костен мозък и LDH тест. Те показаха, че възпалените лимфни възли са нарастнали доста и че в корема ми се събира лимфна течност. Екипът дренира течността, което ме накара да се почувствам много по-добре и отстрани един лимфен възел от корема за изследвания, тъй като не можеха да намерят подходящ в подмишничната ямка. Изледванита показаха, че лимфомът се е трансформирал от нисък във висок стадий на агресивно заболяване.
За да се справи с внезапната промяна в заболяването, онкологът предложи лечение с комбинация от медикаменти, известна като CHOP-R и състояща се от cyclophosphamide, hydroxydaunorubicin, Oncovin (търговско наименование на vincristine) и prednisolone, заедно с моноклоналното антитяло rituximab. Бях много доволен, че мога да провеждам лечението като приходящ пациент, въпреки че изгубих всичката си коса и се чувствах много изморен. За съжаление обаче развих тежка инфекция и се наложи да бъда приет в болницата.
Независимо от това, лечението се справи с агресивната форма на неходжкинов лимфом, като отново се върнах към индолентното заболяване. Въпреки, че възпалените лимфни възли не изчезнаха, състоянието ми се стабилизира, и понастоящем се чувствам добре и способен да продължа работата си в университета.
Споделете Вашата история с другите на Lymphoma-net.org
|
