|
Управителен директор на притежаваната от него компания, Джонатан, 37-годишен, живее с приятеля си. В края на 2001 година е посетил личния си лекар по повод необяснима загуба на тегло, без да бъде открита причина за това.
Отидох отново при личния си лекар в началото на 2002 година, тъй като продължавах да слабея без някаква причина. Той ме изпрати на ендоскопия в местата болница и ми обясни, че с помощта на тънка тръбичка с оптически накрайник ще направят преглед на червата. Тъй като считаше, че състоянието не е спешно, прегледът беше назначен за след няколко месеца.
Междувременно обаче започнах да се изпотявам ужасно нощно време, като се събуждах вир вода и изведнъж започнах да се чувствам непрекъснато изморен. Когато отново посетих личния си лекар, той се обади в болницата и уреди спешна ендоскопия след един-два дни. Прегледът показа голяма бучка в червата и лекарите взеха биопсия за понататъшни изследвания.
Резултатите от изследванията показаха, че имам нещо, наречено дифузен голямо В-клетъчен неходжкинов лимфом, за който лекарите обясниха, че е форма на рак. Тъй като все още слабеех, изпотявах се нощем и се чувствах много отпаднал, исках да започна лечение веднага, но лекарите казаха, че трябва да бъда насочен към медицински екип от онколози и да бъдат направени допълнителни изследвания, за да е сигурно, че се провежда най-правилното лечение.
Онкологът назначи КТ скенер на гръдния кош, корема и таза, както и биопсия на костния мозък и LDH тест. След получаване на резултатите, ми обясни, че заболяването е в стадий I и че неходжкиновият лимфом е екстранодален, което значи, че моите лимфни възли не бяха засегнати.
Тъй като все още се чувствах зле, незабавно започнах химиотерапия. Като цяло, тя продължи четири месеца и се радвах, че нямам много странични ефекти. И най-вече, открих, че мога да продължа да работя, особено, когато симптомите започнаха да отзвучават.
'След приключване на химиотерапията ми бяха направени още няколко изследвания, които показаха,
че съм в много добра частична ремисия, но все още има остатъци от неходжкиновия лимфом. Тогава онкологът предложи допълнително лечение, за да се елиминира заболяването докрай и ме насочи към хематолог, работещ в същата болница.
При посещението ми при хематолога проведохме дълъг разговор относно прилагането на трансплантация на периферни стволови клетки.Той обясни, че за да се приложи това лечение, трябва да се подложа на интензивна химиотерапия, която крие риск от потенциално сериозни усложнения. Но ми каза, че би трябвало да се справя с тях, тъй като съм млад и в относително добра форма. Много исках да се избавя от заболяването, и тъй като съществуваше макар и малък риск от рецидив, реших да проведа лечението.
Отначало лекарите ми назначиха комбинация от химиотерапевтични медикаменти, последвана след около пет дни от инжекции на хормон, засилващ производството на бели кръвни клетки. След около седмица и половина поставиха игли във вените и на двете ми ръце, свързани към апарат. В продължение на около четири часа, кръвта ми се изпомпваше през апарата обратно във вените на ръцете ми, а стоволовите клетки бяха отделени и замразени.
Химиотерапевтичните лекарства действаха свиващо на остатъците от лимфома, затова преди трансплантацията проведох още два курса. Имах гадене и се чувствах много отпаднал. В края на химиотерапията ми направиха КТ скенер, който показа, че неходжкиновият лимфом е изчезнал напълно. Направиха ми още много прегледи, в това число функционални изследвания на бъбреците,
сърцето и белите дробове, за да бъдем сигурни, че мога да продължа с лечението.
Резултатите бяха добри и започнах интезивна химиотерапия, която се прилага преди трансплантация. Хематологът обясни, че шест до седем дни след този вид химиотерапия, броят на кръвните клетки намалява драстично. Тъй като е необходимо време трансплантираните стволови клетки да започнат да произвеждат зрели бели кръвни клетки, събраните стволови клетки ми бяха трансплантирани на следващия ден след приключване на химиотерапията.
Имунната ми система обаче все още беше много слаба, затова се наложи да прекарам около месец в изолационното отделение, за да се предотврати инфекция. Редовно ме проверяваха дали нямам температура, охлузвания и кървене. Сестрите ми даваха антибиотици, правеха ми преливания на кръв и тромбоцити. През първите няколко седмици се чувствах много зле и имах усещане за парене от гърлото до стомаха. Повръщах и имах разстройство и бях много отпаднал през цялото време.
Към края на престоя ми в болницата се почувствах по-добре и започнах да се движа из отделението и дори да използвам велоергометъра. Когато ме изписаха, си взех три месеца отпуск, за да мога да се възстановя напълно, което не беше много лесно заради бизнеса ми. Около шест месеца след лечението, започнах отново да се чувствам както преди.
Прегледите на всеки шест месеца показват, че няма следа от неходжкиновия лимфом. Въпреки трудностите, наистина се радвам, че предприех трансплантацията на стволови клетки и две години след поставяне на диагнозата отново се радвам на живота.
Споделете Вашата история с другите на Lymphoma-net.org
|
