|
Бегоня Бараган, 44-годишна, вицепрезидент на Испанската Асоциация на Болните от Лимфом, с диагноза неходжкинов лимфом, поставена в края на 2001 година, със симптоми в продължение на предхождащите шест месеца.
Какво значи да имаш диагноза неходжкинов лимфом? Днес лесно мога да обясня какво означава моята диагноза, но за това трябваше да търся източници, да питам и да уча много. Това е дълга история.
През април 2001, по време на почивката ми, си открих възпален възел на врата, но тъй като се чувствах добре, не се притесних много. След като се върнах от почивката, ме очакваха няколко промени. За някои от тях знаех, например, че се местя в друга къща, но не знаех, че нещо вътре в мен се променя, и че след шест месеца ще науча най-лошата новина в живота си.
През тези шест месеца има няколко симптома: умора и температура , през летните нощи се потях повече от обикновено, губех тегло. Винаги намирах обяснение за всичко - работех много, местех къщата - считах, че всичко, което чувствах, е съвсем естествено.
Към края на лятото и краката ми отекоха и посетих личния си лекар. По време на прегледа той ми каза, че може да имам анемия и ме изпрати на серия изследвания. Едва тогава започнах да чувам сигнала за тревога. Нивото на хемоглобина ми беше много ниско, нуждаех се от кръвопреливане и далакът ми беше силно възпален.
На 8 октомври 2001 г. постъпих в болница. Направиха ми две кръвопреливания, както и изследвания на кръвта и костния мозък. Само след два дни знаехме резултатите: имах неходжкинов лимфом. Когато научих новината, знаех само, че лимфомите са форма на рак на кръвта. От страх да не науча още нещо лошо, се въздържах да искам повече информация от лекарите. Мислех, че това е краят. Вярвах, че скоро ще умра.
През следващите дни диагнозата бе доуточнена. След биопсия на първия възпален възел, който бях открила на врата си, лекарите ме информираха, че моят лимфом е стадий I на фоликуларен лимфом,
и че за това има лечение. Колкото повече научавах за диагнозата си, толкова повече въпроси имах за заболяването. Знаех, че имам рак, че ще ми правят химиотерапия, че ще ми включат катетър на Хикман и че косата ми ще опада. Не винаги можех да осъзная цялата информация, но имах нужда да науча повече - след като бях болна и трябваше да ми бъде провеждано агресивно лечение, исках да зная точно какво се случва.
От тогава до сега съм се посветила на изучаването на лимфомите. Следя напредъка в разработките на нови лечения и сега никога не мисля за смърт, а само за живот.
Като начало ми бяха направени шест цикъла на химиотерапия плюс терапия с моноклонални антитела. Костният мозък обаче продължаваше да бъде засегнат и далакът все още беше възпален. След още четири цикъла с моноклонални антитела, състоянието на костния мозък се подобри.
Тъй като далакът оставаше възпален, лекарите ми обясниха, че ще се наложи операция. Отстраниха далака ми на 13 септември 2002 г. и само месец по-късно бях готова за трансплантация на костен мозък. Коледата на 2002 г. прекарах в болницата. Току що ми бяха направили трансплантация на костен мозък и трябваше да бъда в изолация. Лечението беше трудно, но си заслужаваше.
На 17 януари 2003 г. вече можех да се върна в къщи и да започна отново живота си. Пред последните дни, прекарани в болницата, срещнах Антонио. Той ми каза за току що основаната от него Асоциация на болните от лимфом. Оттогава съм член на тази асоциация.
Считаме, че е много важно хората да са информирани за неходжкиновия лимфом. Познаването на симптомите прави възможно ранното диагностициране. Трябва също да се знае, че има лечения за заболяването, и в много случаи се стига до излекуване. Разбира се, броят на случаите нараства всяка година, а причината все още е неизвестна. Според специалистите, заболяването може да достигне трето място по смъртност от ракови заболявания в света.
Месец и половина след излизането ми от болницата се върнах на работа. Оттогава, въпреки че зная, че може да се наложи допълнително лечение, водя нормален живот, работя, сътруднича на Испанската асоциация на болните от лимфом и се радвам на семейството и приятелите си. Искам да живея...
Споделете Вашата история с другите на Lymphoma-net.org
|
