В подкрепа на хората, засегнати от неходжкинови лимфоми

Лечение на индолентен неходжкинов лимфом

Около 4 от всеки 10 неходжкинови лимфоми са идолентни, като повечето от тях са от фоликуларен въпреки, че има много други разновидности на индолентния неходжкинов лимфом. Начините на лечение на индолентния неходжкинов лимфом зависят до голяма степен от стадия на заболяването и дали пациентът има симптоми.

 
• Ранен стадий на индолентен неходжкинов лимфом
• Напреднал стадий на индолентен неходжкинов лимфом без симптоми
• Напреднал стадий на индолентен неходжкинов лимфом със симптоми
• Други индолентни неходжкинови лимфоми

Ранен стадий на индолентен неходжкинов лимфом

Индолентните неходжкинови лимфоми нарастват бавно и рядко са придружени от симптоми, преди да прогресират достатъчно. Затова малко индолентни неходжкинови лимфоми биват диагностицирани, докато все още са намират в стадий I или II.

Индолентнните неходжкинови лимфоми в ранен стадий обикновено се лекуват с радиотерапия на засегнатите лимфни възли. По този начин се постига излекуване на почти половината от болните. При другата половина неходжкиновият лимфом рецидивира в даден момент, обикновено в друг лимфен възел. На този етап лечението обикновено е същото, както при болни в напреднал стадий на заболяването (стадий ІІІ или ІV).

<"#menu">     

Напреднал стадий на индолентен неходжкинов лимфом без симптоми

Около 4 от всеки 10 неходжкинови лимфоми се класифицират като индолентникато повечето от тях са от фоликулярен тип. Индолентните неходжкинови лимфоми обикновено се диагностицират в напреднал стадий (стадий III или IV).

Болните в напреднал стадий на неходжкинов лимфом без симптоми често не се нуждаят от лечение по времето на поставяне на диагнозата, а само се проследяват редовно. Това е известно като подход на "наблюдение и изчакване”.

Резултатите от клинични изпитания показват, че при подходящи болни прогнозата при подхода “наблюдение и изчакване” не е по-различна от тази при пациенти, започнали лечение при поставяне на диагнозата. Трябва обаче да се намери балансът между тревожността и стреса, изживявани през периода на “наблюдение и изчакване” и възможните странични ефекти при незабавното лечение. Лекарят може да препоръча да не се започва лечение, докато наистина не стане необходимо, за да се намали въздействието на лечението върху качеството на живот. Проучванията на ползите и риска от подхода “наблюдение и изчакване” продължават.

Ако лечението е наложително, обикновено се прилага химиотерапия. Тя може да включва само един медикамент, обикновено chlorambucil. Други химиотерапевтични лечения използват fludarabibe, под формата на таблетки или като интравенозна инжекция,самостоятелно или в комбинация с други лекарства.

В повечето случаи се използва терапия с повече от едно лекарство, като комбинациите включват CVP, CHOP FCM. За повече информация виж Химиотерапия) Комбинациите от химиотерапевтични лекарства (като CVP за индолентен неходжкинов лимфом) често се прилагат заедно с моноклоналното антитяло rituximab, което повишава ефективността на лечението, без да утежнява значимо страничните ефекти.

     

Напреднал стадий на индолентен неходжкинов лимфом със симптоми

На пациентите с напреднал индолентен неходжкинов лимфом (стадий III или IV) , които имат симптоми при поставяне на диагнозата, обикновено първоначално се назначава химиотерапия със или без терапия с моноклонални антитела. Прилагат се различни химиотерапевтични програми (напр. CVP и CHOP), повечето от които включват повече от едно химиотерапевтично средство, или химиотерапия в комбинация с терапия с моноклонални антитела.

Ако симптомите са тежки, може да се включи и a стероид като преднизолон, за по-бързото им овладяване. Тази лечение дава добри резултати, но може да се прилага за кратък период от време и не е подходящо като дългосрочна терапия. Независимо от това, стероидите са част от повечето комбинирани терапии (CVP, CHOP).

Радиотерапията може да бъде използвана в комбинация с други лечения като химиотерапия и терапия с моноклонални антитела за лечение на големи нараствания на лимфом. В такива случаи радиотерапията се прилага в областта на лимфомната маса.

Други видове лечения включват химиотерапия във високи дози, последвана от трансплантация на стволови клетки.

Около 75% от пациентите със симптоматичен, индолентен неходжкинов лимфом в напреднал стадий постигат ремисия след първия курс на лечението, която обикновено трае от 1.5 до 4 години. След това лимфомът често рецидивира. Тогава се налага допълнително лечение, като интервалите между курсовете на лечение се съкращават и преживяемостта е обикновено от седем до 10 години. Тези цифри обаче зависят до голяма степен от възрастта и общото състояние на пациента.

     

Други видове неходжкинов лимфом

Неходжкиновият MALT лимфом засяга различни органи и по-специално слюнчените жлези, щитовидната жлеза, белите дробове и стомаха. Неходжкиновият MALT лимфом на стомаха се свързва с бактериална инфекция, причинена от бактерия Helicobacter pylori.

В ранен стадий заболяването може да се излекува с антибиотици, унищожаващи бактерията, въпреки че при някои болни се налага химиотерапия. Неходжкинов MALT лимфом на стомаха, който не се лекува по този начин, и MALT на други органи се лекуват, като индолентен неходжкинов лимфом.

Дребният лимфоцитен лимфом, в голяма степен подобен на хроничната лимфоцитна левкемия, е индолентна форма на неходжкинов лимфом, характеризиращ се със свърхпродукция на абнормни В-клетки, които живеят много по-дълго от нормалните. Въпреки че заболяването се повлиява от химиотерапия, пациентите обикновено преминават през ремисии ,последвани от рецидив.

     

Таблица: Схеми на лечение за различните стадии и форми на заболяването